Гладомор: когато загинаха 4 милиона украинци
Украинската дума " Холодомор " (Гладомор) означава ликвидиране посредством апетит. Това закононарушение на руските управляващи е осъществено преди 90 години. В резултат от страшния апетит в Съветския съюз умират сред 6 и 7 милиона души, от тях близо 4 милиона единствено в Украйна.
Пред " Дойче веле " приказва Хана Доманска, която е на 96 години - била единствено на пет по времето на Гладомора. Тя единствена оцелява от цялото си семейство.
" Взеха ни всичко "
Семейството на Доманска било огромно - баба ѝ и дядо ѝ имали осем деца, измежду които нейният баща. Не били заможни хора, само че били работливи, споделя тя пред Дъждовни води. Дядото дал на татко ѝ част от земята си и той построил там къща, когато се задомил. Но младото семейство живяло на това място единствено половин година – тъй като през 1930-те години руското управление отпред със Сталин увеличило налога за зърното с съвсем 50 %. Селяните, които нито можели, нито желали да изпълнят тези условия - „ кулаците “, били оповестени от комунистите за главен зложелател.
„ У дома пристигнаха някакви партийни функционери и млади комунисти, взеха ни всичко, безусловно всичко “, споделя дамата. По нейните думи представителите на руските управляващи взели и храната на хората – даже сготвените ястия на печката.
Хана Доманска си спомня, че най-трудолюбивите селяни били отвлечени. „ Те търсеха енергични и способни хора, които не са мързеливи и ги отвеждаха “.
Една трета от жителите на нейното село Северини в Хмелницка област били прогонени от къщите си, а имуществото им било погълнато от новосъздадения колхоз.
Мнозина били изпратени в заточение в Сибир, в това число половината от фамилията на Доманска. Впоследствие единствено една от лелите ѝ съумяла да се върне в родното си украинско село – избягала от Сибир и три години вървяла пешком до дома.
Майката, братът и сестрата умряли
След като бащата на Хана липсващ безследно, майка ѝ Олга почнала да го търси. Непосредствено след раждането на най-малкото си дете тя тръгнала към прилежащо село с вярата, че ще го открие точно там, където руските управляващи били основали събирателен пункт за „ кулаците “ преди да ги откарат в Сибир. По пътя майката се простудила и разболяла от пневмония. Малко по-късно тя изгубила новороденото си дете.
Не след дълго пристигнали представители на управляващите, с цел да приберат дамата и двете ѝ деца.
„ Те споделиха: „ Пригответе се, ще пристигна камион “, спомня си Хана Доманска.
И споделя по-нататък:
„ Майка ми беше на смъртно легло. Почина до вуйна ми. Двегодишният ми брат също умря от апетит. Аз оцелях. Останах при вуйна ми, чиито крайници бяха подути от апетит. Но тя нямаше деца и се грижеше за мен “.
Хана Доманска е родена в Северини, Хмелницка област, през 1927 година.
Каша от лобода
За да оцелее, дребната Хана трябвало непрекъснато да търси храна. През пролетта обикаляла за ядливи растения, най-вече лобода.
„ След това пристигна лятото и акациите цъфнаха – всичко цъфтеше и ни помагаше да се изхраним. Когато започнахме да вършеем житото в колхоза, имаше към този момент доста бурени.
Събирахме лободата и правехме от нея каша. Скърцаше сред зъбите, само че трябваше да ядем нещо. Нямаше никакви хранителни артикули. С какво да сготвим у дома? Нямаше нищо!
През 1933-а варяхме единствено редки супи. Леля ми донасяше малко брашно, смесваше го с вода и ние го пиехме. Трябваше да работим, по тази причина беше нужно и да ядем нещо “, спомня си Хана Доманска.
Тя споделя, че по това време една забрадка се разменяла против два картофа или парче самун. С пари нищо не е можело да се купи в магазина.
Катастрофално състояние в селата
„ Най-лошо беше през 1933 година – тогава починаха най-вече хора “, споделя Доманска.
„ Хората нямаха сили да стоят прави – в близост лежаха единствено – един тук, различен там, някои към този момент бяха мъртви. Събираха труповете вкупом и ги откарваха на гробището. “
Хана Доманска си спомня, че тогава в селото не били останали дори кучета и котки – всички животни били изядени. Била чувала от вуйна си, че имало и случаи на канибализъм.
„ Няма нищо по-лошо от глада. Как да спиш, когато от дни не си ял нищо? Дъвчехме каквото намерим – листа от дърветата, каквото и да било, единствено и единствено да хапнем нещо “, споделя Хана Доманска. Докато разказва историята си по време на Гладомора, се тревожи да не би да не ѝ повярват.
„ Но това е самата истината – описвам това, което претърпях. “
В Украйна стана допустимо да се приказва намерено за Гладомора едва след разпадането на Съветския съюз. Преди това е имало риск от арест за всеки, който спомене за страшния апетит.
Геноцид над един народ
По данни на украинските историци, през 1930-те години в Украйна съвсем четири милиона душа са починали от огромния апетит. През 2006 година Народното събрание в Украйна класифицира Гладомора като геноцид по отношение на украинския народ. Германският Бундестаг призна Гладомора за геноцид през 2022 година.
След Гладомора Хана Доманска оцелява и по време на Втората международна война.
„ Много от тези, които не умряха от апетит, починаха на фронта “, споделя тя.
Тя самата замалко не била изпратена да работи наложително в Германия по време на войната. Заедно с други млади украинци се укривала в опразнените къщи из прилежащите села.
„ Някои бяха хванати и отведени, само че аз не бях измежду тях. “
Сега ѝ се постанова да преживее още една война – войната на Русия против Украйна. Но тя има вяра, че украинският народ ще успее да победи агресорите.
„ Украйна няма да се съобщи – Украйна ще ги победи “, уверена е 96-годишната Хана Доманска.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Пред " Дойче веле " приказва Хана Доманска, която е на 96 години - била единствено на пет по времето на Гладомора. Тя единствена оцелява от цялото си семейство.
" Взеха ни всичко "
Семейството на Доманска било огромно - баба ѝ и дядо ѝ имали осем деца, измежду които нейният баща. Не били заможни хора, само че били работливи, споделя тя пред Дъждовни води. Дядото дал на татко ѝ част от земята си и той построил там къща, когато се задомил. Но младото семейство живяло на това място единствено половин година – тъй като през 1930-те години руското управление отпред със Сталин увеличило налога за зърното с съвсем 50 %. Селяните, които нито можели, нито желали да изпълнят тези условия - „ кулаците “, били оповестени от комунистите за главен зложелател.
„ У дома пристигнаха някакви партийни функционери и млади комунисти, взеха ни всичко, безусловно всичко “, споделя дамата. По нейните думи представителите на руските управляващи взели и храната на хората – даже сготвените ястия на печката.
Хана Доманска си спомня, че най-трудолюбивите селяни били отвлечени. „ Те търсеха енергични и способни хора, които не са мързеливи и ги отвеждаха “.
Една трета от жителите на нейното село Северини в Хмелницка област били прогонени от къщите си, а имуществото им било погълнато от новосъздадения колхоз.
Мнозина били изпратени в заточение в Сибир, в това число половината от фамилията на Доманска. Впоследствие единствено една от лелите ѝ съумяла да се върне в родното си украинско село – избягала от Сибир и три години вървяла пешком до дома.
Майката, братът и сестрата умряли
След като бащата на Хана липсващ безследно, майка ѝ Олга почнала да го търси. Непосредствено след раждането на най-малкото си дете тя тръгнала към прилежащо село с вярата, че ще го открие точно там, където руските управляващи били основали събирателен пункт за „ кулаците “ преди да ги откарат в Сибир. По пътя майката се простудила и разболяла от пневмония. Малко по-късно тя изгубила новороденото си дете.
Не след дълго пристигнали представители на управляващите, с цел да приберат дамата и двете ѝ деца.
„ Те споделиха: „ Пригответе се, ще пристигна камион “, спомня си Хана Доманска.
И споделя по-нататък:
„ Майка ми беше на смъртно легло. Почина до вуйна ми. Двегодишният ми брат също умря от апетит. Аз оцелях. Останах при вуйна ми, чиито крайници бяха подути от апетит. Но тя нямаше деца и се грижеше за мен “.
Хана Доманска е родена в Северини, Хмелницка област, през 1927 година. Каша от лобода
За да оцелее, дребната Хана трябвало непрекъснато да търси храна. През пролетта обикаляла за ядливи растения, най-вече лобода.
„ След това пристигна лятото и акациите цъфнаха – всичко цъфтеше и ни помагаше да се изхраним. Когато започнахме да вършеем житото в колхоза, имаше към този момент доста бурени.
Събирахме лободата и правехме от нея каша. Скърцаше сред зъбите, само че трябваше да ядем нещо. Нямаше никакви хранителни артикули. С какво да сготвим у дома? Нямаше нищо!
През 1933-а варяхме единствено редки супи. Леля ми донасяше малко брашно, смесваше го с вода и ние го пиехме. Трябваше да работим, по тази причина беше нужно и да ядем нещо “, спомня си Хана Доманска.
Тя споделя, че по това време една забрадка се разменяла против два картофа или парче самун. С пари нищо не е можело да се купи в магазина.
Катастрофално състояние в селата
„ Най-лошо беше през 1933 година – тогава починаха най-вече хора “, споделя Доманска.
„ Хората нямаха сили да стоят прави – в близост лежаха единствено – един тук, различен там, някои към този момент бяха мъртви. Събираха труповете вкупом и ги откарваха на гробището. “
Хана Доманска си спомня, че тогава в селото не били останали дори кучета и котки – всички животни били изядени. Била чувала от вуйна си, че имало и случаи на канибализъм.
„ Няма нищо по-лошо от глада. Как да спиш, когато от дни не си ял нищо? Дъвчехме каквото намерим – листа от дърветата, каквото и да било, единствено и единствено да хапнем нещо “, споделя Хана Доманска. Докато разказва историята си по време на Гладомора, се тревожи да не би да не ѝ повярват.
„ Но това е самата истината – описвам това, което претърпях. “
В Украйна стана допустимо да се приказва намерено за Гладомора едва след разпадането на Съветския съюз. Преди това е имало риск от арест за всеки, който спомене за страшния апетит.
Геноцид над един народ
По данни на украинските историци, през 1930-те години в Украйна съвсем четири милиона душа са починали от огромния апетит. През 2006 година Народното събрание в Украйна класифицира Гладомора като геноцид по отношение на украинския народ. Германският Бундестаг призна Гладомора за геноцид през 2022 година.
След Гладомора Хана Доманска оцелява и по време на Втората международна война.
„ Много от тези, които не умряха от апетит, починаха на фронта “, споделя тя.
Тя самата замалко не била изпратена да работи наложително в Германия по време на войната. Заедно с други млади украинци се укривала в опразнените къщи из прилежащите села.
„ Някои бяха хванати и отведени, само че аз не бях измежду тях. “
Сега ѝ се постанова да преживее още една война – войната на Русия против Украйна. Но тя има вяра, че украинският народ ще успее да победи агресорите.
„ Украйна няма да се съобщи – Украйна ще ги победи “, уверена е 96-годишната Хана Доманска.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ